Имало едно време в Анадола
Животът в малко градче е като път през степта - усещането, че зад следващия хълм ще се покаже "нещо ново и различно" се губи в неизменно сходните, заострени, изчезващи или безкрайни влачещи се друмища... Въпреки че духът на Чехов витае във филма, не сюжетът трябва да следите, безбройните и наглед несвързани детайли, които хвърлят светлина не само върху престъплението в центъра на историята и мотивите за него. Всеки един от героите, които се събират за разгадаването на случая, е много по-дълбок и впечатляващ, отколкото на пръв поглед внушава обикновеният му външен вид. Крайният резултат е забележителен, не с амо що се отнася до образите, но и защото предс тавлява задълбочен и всепроникващ портрет на турското мултикултурно общество. Да не забравяме и усета на Джейлан за осветление и постройка на кадъра - независимо дали става дума за натюрморти или пейзажни фрески, - познат ни от всичките му предишни филми.
